Беше един скърцащ ден. Зъбите ми скърцаха. На дядо ми зъбите му скърцаха. И на комшията скърцаха. Поскръцваше бензиновата горелка в ръцете на същия този комшия. Скърцаше снегът под подметките ни. Беше голямо СТУДЕНО!
Като забихме ножа във врата на Прасчо, стори ми се, че и той изскърца. После скръцна душата на Прасчо, след което пое към безкрайните вечни тропици, за да се грее.
Орязахме бедният труп на добитъка, нахвърляхме в една тенджера ушенца, опашленца и зурленца и аз я занесох на баба, която стоеше на поста си до печката.
Върнах се насред кучешкия студ, а по пътя видях младия ни пес, който тъкмо от него се спасяваше.
Баба го пуска вътре в къщата, защото е милозлива жена. Особено в по-"прохладните" дни.
После дядо се поряза, докато стържеше кожата на прасето. Баба изхвърча навън, за да го превързва. 
Песът, използува суматохата по най-тарикатския начин, за да изнесе извън къщата и завлече в незнайна посока, прасешките части. Бой не яде, защото преяде и сам си умря.
А нашата пача остана несбъдната.